Откъс из „Пространно житие на св. Климент Охридски“, написано от бл. Теофилакт Български (XI в.):

5. „Понеже славянският или българският народ не разбирал Писанията, изложени на гръцки език, светците [Кирил и Методий] смятали това за най-голяма загуба и намирали основание за своята безутешна скръб в това, че светилникът на Писанията не се пали в тъмната страна (2 Петр. 1:19) на българите. Те тъгу­вали и страдали до отказ от живота.

6. И така, какво правят? Обърнали се към Утешителя, чийто пръв дар са езиците и помощта на словото (Деян. 2:4), и измолили от него тази благодат – да изнамерят азбуката, която съответства на мъчнотиите на българския език, и да могат да преведат Божествените Писания на езика на народа (си). И наистина, като се предали на строг пост и продължителна молитва, на омаломощаване на тялото си и на съкрушаване и смиряване на душата си, те постигнали желаното.

7. И така те получили благодатта на Духа като готово утро (Осия 6:3) и светлина на знание се разляла над праведниците (Псал. 96:11; Псал. 111:4), и свърза­ната с това радост разпръснала по-първата им скръб. След като получили този желан дар, те изнамерили славянските писмена, превели боговдъхновените Писания от гръцки на български език и се погрижили да предадат божествените знания на по-способните от учениците си. И мнозина пили от този учителен извор, между които избрани и първи били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава“.